В добрата стара Виена една рекламна агенция се е съгласила да пусне плакати с надпис "Няма бог. Добрите дела са човещина". Вярващи протестират, това не било християнско. Обаче мислещите взимат интелигентната позиция в спора. Те казват, че щом християните могат да казват своето мнение за бог, значи това трябва да бъде позволено и на хората с други религии или на атеистите.

 Религиозните веднага се надигат, щом виждат, че някои не им споделя вярванията. Умният човек преценява.

Защо не се обмисли всичко това, което им се набива в главите?
 
Мислещият забелязва, че има и друго отвъд няколкото книжки. Както и аз се сещам защо ги има онези секти, които карат хората да си прехвърлят апартаментите и парите на самозван гуру. Няма значение кой и как ще се определи за божество, важно е да накара хората да вярват в него. За да ги подчини. Кой от тези гурута не кара голяма лъскава кола, най-често с шофьор и охрана?
 

 Аз съм човек. Имам тяло. Вероятно имам и душа. Не знам какво е, но я имам, по някакъв начин. Обаче защо религиите, повечето, искат да ме убедят че душата ми няма нищо общо с тялото?! То умирало, тя оставала? Нека е така. Но защо тези "книжки" и проповедници ни убеждават, че трябва да се откажем от телесното, физическото и материалното, за да СПАСИМ душата си?
 

 От какво да спася душата си?

 Нищо и няма, не се е оплаквала. Откакто съм родена, тя е една и съща. Когато получавам пари или посещавам някаво хубаво жилище, на душата ми и е много гот. Не знам да е била застрашена. Не помня някой да ми е казвал, че тялото ми ще се сдобие с друга душа, ако не се заема веднага да я спасявам.
 

Но особено ако правя секс преди брака, това е грях. Защото доставям удоволствие на тялото си. Противоречието е, че ако скачам бънджи или плувам, няма да отида в Ада. Ама аз пак доставям удоволствие на тялото си! Има толкова много начини това тяло да се чувства добре, което дава и чувство за обогатяване на душата ми. Всички хубави изкуства, смехът, приятната музика, танцуването на воля. Но тези начини не са за Ада. Само горкият секс. Да не говорим за педофилията в семинариите - хем секс, хем с деца, хем предбрачен, хем от тези, които ти казват как да си живееш живота, ако си вярващ.
 

А материалното е враг #2 на всеки (прекалено) вярващ. Ами защо не живеят на улицата, сред природата; защо тогава има дарения за църквата? Може в България те да са дребни стотинки, но достигат до огромни суми къщи, яхти, мебели, перални. На кой свещеник му трябва яхта? Може би на този, който има телесни страсти?

 Ето го изводът: душата ми не е застрашена, няма да я спасявам.
Обаче когато тялото ми е застрашено, аз не само искам да го спася, ами съм готова да дам всичките си пари за това. Готова съм да правя жертви, да поемам химилкали, да ходя на неприятни места като болници или санаториуми. За да спася това едничко тяло, което според религията въобще не ми е нужно. Тогава за какво са всички тези доктори, хирурзи, грижещи се за телата на пациентите?

Тук идва моето негодувание. Аз не мога без тяло, но без душа пък тялото няма смисъл. А на екстремно вярващите това не им ли идва наум? Какви са аргументите срещу моите съждения?

Съвременната религия не учи, а диктува. Защото човек се учи сам, от опита, успехите, разочарованията, изводите и грешките си.